Светлана Тихоновска: Живеем във времената на Сталин. Наблюдаваме ...
Това изясни пред bTV Светлана Тихановска.
Ето какво още описа водачът на опозицията в Беларус.
Питате ме по какъв начин пребивавам в този момент - почтено казано не е тъкмо живот, а непрекъсната битка за моята страна, за хората, които са в пандизите, за всички тези, които бяха принудени да избягат. Животът ми е всекидневна битка за освобождението на моята страна.
В Беларус ние живеем във времената на Сталин. Всеки, който не е склонен с режима на Лукашенко е разгласен за зложелател. Хората се вкарват в пандизите защо ли не - за рецензия на Путин в обществените мрежи, за думите „ не на войната “, даже за това, че приказваш беларуски език можеш да бъдеш изпратен в пандиза. Дори солидарността в нашата страна е криминализирана. Ако окажеш помощ на семейство на репресиран, на фамилията на политически пандизчия, на децата на политически пандизчия, можеш да отидеш в пандиза. Всички различни медии в нашата страна са разрушени, всички цивилен сдружения са премахнати. Нещо като политическа пустиня, където единствено лоялните към Лукашенко имат глас. А това е малцинството. Мнозинството от беларусите излязоха против този режим по улиците през 2020 година и не престават да се съпротивляват. Хората се съпротивляваха против режима, макар опасността да бъдат изпратени в пандиза неотложно. Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ние в този момент към момента имаме Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е главното средство за практикуване на властта за Лукашенко. Той е подготвен да изтезава хора, да вкарва хора в пандизите, когато те не са съгласни с него.
В нашата страна има консенсус за Русия и за войната в Украйна. Само 4% поддържат Беларус да бъде част от военната експанзия против Украйна. Мнозинството беларуси поддържат украинците в тази война. В Беларус имаме едно лоялно малцинство на Лукашенко, неговият уред, номенклатура, и има една огромна мирна беларуска нация, която желае да се отърве от тази съветска посока. Хора, които се борят за самостоятелност, за суверенна просперираща страна, тези, които желаят да запазят нашата беларуска еднаквост, която е подложена на грубо послушание сега. Това са хората, които желаят свободни избори в Беларус, които желаят Беларус да е страна, която почита полезности като човешките права и силата на правото.
В момента следим развой на русификация на страната и това се случва с благоволението на Лукашенко. Той закри доста беларуски учебни заведения, а в този момент към този момент стигнахме до там, че беларуският език стана противозаконен, криминализиран. Ако четеш книга на беларуски език, можеш да бъдеш измамен под отговорност за това. Много беларуски създатели и поети през днешния ден са криминализирани и доста книги са премахнати. До 2020 година ние постоянно сме имали два публични езика - съветски и беларуски. Протестите през 2020 година станаха като искра, която възпламени доста хора да употребяват беларуски език. Хората започнаха да схващат, че ние не сме същите хора като руснаците. Ние не желаеме да сме като тях, ние сме против войната. Ние желаеме европейско бъдеще за нашата страна, а езикът е нашият народен код.
Лукашенко продава нашата страна, нашата самостоятелност на Русия. Ние виждаме намесата на Русия в нашата войска и в нашата просветителна система, стопанската система, медиите. Ние го назоваваме пълзяща окупация. Ние и украинците сме изправени против един и същи град. Империалистичните упоритости на Русия. Ако в Украйна Русия води война с танкове, ракети, в случай че унищожават градове, в Беларус те ни окупират постепенно посредством Лукашенко. Разбира се, че наша задача е да се отървем от това военно наличие в нашата страна и целият либерален свят би трябвало да упорства съветската войска да напусне Беларус. Знаете, че Русия разположи нуклеарни оръжия в нашата страна, a това е котва, която те пускат, с цел да остане армията им в Беларус за години напред. Те подчиняват нашата страна благодарение на Лукашенко.
След 2020 година половин милион напуснаха Беларус. Чрез тези хора можем да привличаме повече внимание, да приказваме за обстановката в Беларус. Можем да приказваме за разликата сред режима на Лукашенко и беларуския народ. Ние разкриваме Беларус пред света, тъй като доста, доста години беше в сянката на Русия. Ние описваме през света, че сме разнообразни култури, че желаеме да сме част от Европа, че желаеме да се върнем към корените си и молим за поддръжка. И ние, и украинците не се бием за парче земя - ние се борим с робия. Борим се против пропагандата, която желае да минира вярата на хората с демокрацията. Ние окуражаваме демократичния свят да покаже зъбите си, да покаже, че има воля да се бори с тиранията, тъй като, в случай че не спрем диктаторите в този момент, те ще почукат и на вашата врата в близкото бъдеще. Наскоро Лукашенко подписа указ, с който не разрешава на беларуките посолства да възобновява паспортите на беларуските жители, тъй че доста скоро ще имаме най-малко половин милион хора без страна. Ако през днешния ден имате изминал паспорт, към този момент не можете да го подновите. Трябва да се върнете в Беларус, където ще бъдете вкаран в пандиза. Не призоваваме България да ни оказва помощ и да легализира хората ни. Бих желала българите да знаят повече за Беларус и за нашата битка.
Мисля, че хората, които са привикнали с демокрацията, с правовата страна, с полезностите, които са даденост за тях всеки ден, не помнят, а може би в никакъв случай не са знаели какво значи да се бориш за народна власт. Борбата за народна власт е постлана със сълзи, болежка и гибел. И до момента в който подкрепяте империализма, до момента в който подкрепяте диктатори, вие подкрепяте убийството на хора. Режимите убиват своите политически съперници. А този, който каже даже една дума, влиза в пандиза за дълги години. Демокрацията не е лесна работа, само че би трябвало да я пазите и да подкрепяте тези хора, които се борят за народна власт.
Ето какво още описа водачът на опозицията в Беларус.
Питате ме по какъв начин пребивавам в този момент - почтено казано не е тъкмо живот, а непрекъсната битка за моята страна, за хората, които са в пандизите, за всички тези, които бяха принудени да избягат. Животът ми е всекидневна битка за освобождението на моята страна.
В Беларус ние живеем във времената на Сталин. Всеки, който не е склонен с режима на Лукашенко е разгласен за зложелател. Хората се вкарват в пандизите защо ли не - за рецензия на Путин в обществените мрежи, за думите „ не на войната “, даже за това, че приказваш беларуски език можеш да бъдеш изпратен в пандиза. Дори солидарността в нашата страна е криминализирана. Ако окажеш помощ на семейство на репресиран, на фамилията на политически пандизчия, на децата на политически пандизчия, можеш да отидеш в пандиза. Всички различни медии в нашата страна са разрушени, всички цивилен сдружения са премахнати. Нещо като политическа пустиня, където единствено лоялните към Лукашенко имат глас. А това е малцинството. Мнозинството от беларусите излязоха против този режим по улиците през 2020 година и не престават да се съпротивляват. Хората се съпротивляваха против режима, макар опасността да бъдат изпратени в пандиза неотложно. Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ние в този момент към момента имаме Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е главното средство за практикуване на властта за Лукашенко. Той е подготвен да изтезава хора, да вкарва хора в пандизите, когато те не са съгласни с него.
В нашата страна има консенсус за Русия и за войната в Украйна. Само 4% поддържат Беларус да бъде част от военната експанзия против Украйна. Мнозинството беларуси поддържат украинците в тази война. В Беларус имаме едно лоялно малцинство на Лукашенко, неговият уред, номенклатура, и има една огромна мирна беларуска нация, която желае да се отърве от тази съветска посока. Хора, които се борят за самостоятелност, за суверенна просперираща страна, тези, които желаят да запазят нашата беларуска еднаквост, която е подложена на грубо послушание сега. Това са хората, които желаят свободни избори в Беларус, които желаят Беларус да е страна, която почита полезности като човешките права и силата на правото.
В момента следим развой на русификация на страната и това се случва с благоволението на Лукашенко. Той закри доста беларуски учебни заведения, а в този момент към този момент стигнахме до там, че беларуският език стана противозаконен, криминализиран. Ако четеш книга на беларуски език, можеш да бъдеш измамен под отговорност за това. Много беларуски създатели и поети през днешния ден са криминализирани и доста книги са премахнати. До 2020 година ние постоянно сме имали два публични езика - съветски и беларуски. Протестите през 2020 година станаха като искра, която възпламени доста хора да употребяват беларуски език. Хората започнаха да схващат, че ние не сме същите хора като руснаците. Ние не желаеме да сме като тях, ние сме против войната. Ние желаеме европейско бъдеще за нашата страна, а езикът е нашият народен код.
Лукашенко продава нашата страна, нашата самостоятелност на Русия. Ние виждаме намесата на Русия в нашата войска и в нашата просветителна система, стопанската система, медиите. Ние го назоваваме пълзяща окупация. Ние и украинците сме изправени против един и същи град. Империалистичните упоритости на Русия. Ако в Украйна Русия води война с танкове, ракети, в случай че унищожават градове, в Беларус те ни окупират постепенно посредством Лукашенко. Разбира се, че наша задача е да се отървем от това военно наличие в нашата страна и целият либерален свят би трябвало да упорства съветската войска да напусне Беларус. Знаете, че Русия разположи нуклеарни оръжия в нашата страна, a това е котва, която те пускат, с цел да остане армията им в Беларус за години напред. Те подчиняват нашата страна благодарение на Лукашенко.
След 2020 година половин милион напуснаха Беларус. Чрез тези хора можем да привличаме повече внимание, да приказваме за обстановката в Беларус. Можем да приказваме за разликата сред режима на Лукашенко и беларуския народ. Ние разкриваме Беларус пред света, тъй като доста, доста години беше в сянката на Русия. Ние описваме през света, че сме разнообразни култури, че желаеме да сме част от Европа, че желаеме да се върнем към корените си и молим за поддръжка. И ние, и украинците не се бием за парче земя - ние се борим с робия. Борим се против пропагандата, която желае да минира вярата на хората с демокрацията. Ние окуражаваме демократичния свят да покаже зъбите си, да покаже, че има воля да се бори с тиранията, тъй като, в случай че не спрем диктаторите в този момент, те ще почукат и на вашата врата в близкото бъдеще. Наскоро Лукашенко подписа указ, с който не разрешава на беларуките посолства да възобновява паспортите на беларуските жители, тъй че доста скоро ще имаме най-малко половин милион хора без страна. Ако през днешния ден имате изминал паспорт, към този момент не можете да го подновите. Трябва да се върнете в Беларус, където ще бъдете вкаран в пандиза. Не призоваваме България да ни оказва помощ и да легализира хората ни. Бих желала българите да знаят повече за Беларус и за нашата битка.
Мисля, че хората, които са привикнали с демокрацията, с правовата страна, с полезностите, които са даденост за тях всеки ден, не помнят, а може би в никакъв случай не са знаели какво значи да се бориш за народна власт. Борбата за народна власт е постлана със сълзи, болежка и гибел. И до момента в който подкрепяте империализма, до момента в който подкрепяте диктатори, вие подкрепяте убийството на хора. Режимите убиват своите политически съперници. А този, който каже даже една дума, влиза в пандиза за дълги години. Демокрацията не е лесна работа, само че би трябвало да я пазите и да подкрепяте тези хора, които се борят за народна власт.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ